5 основни тенденции в металургията по време на коронавирусната криза

Роман Курашев, маркетинг директор, Метинвест Груп

По целия свят 2020 г. бе белязана от пандемията на коронавирус, която засегна всички сектори на икономиката. Какви глобални промени настъпиха в металургията през този период и какви тенденции в производството на стомана ще повлияят на пазара през 2021 г.?

1. Развитите страни пострадаха най-силно

Потреблението на стомана в развитите страни намаля повече, отколкото на развиващите се пазари. По данни на World Steel Association, миналата година потреблението на стомана в Европа и Северна Америка е спаднало с 15%, докато в Близкия изток и Северна Африка - с 9%, в ОНД - с 8%. И само Китай показа 8% ръст.

За западния манталитет човешкият живот и здраве са приоритет, поради което в критична ситуация правителствата на страните от Европа и Северна Америка се опитаха да защитят своите граждани, доколкото е възможно, чрез въвеждане на строг локдаун. Това доведе до спад в икономическата активност и намаляване на инвестиционните проекти, което от своя страна повлия на спада в потреблението на стомана в тези региони.

В същото време Китай бързо се справи с пандемията и още през май месец успя да се върне към параметрите от преди кризата в производствения и минния сегменти. Китай за пореден път ни изненада, въпреки всички обезпокоителни прогнози на световните анализатори относно спада в потреблението на стомана.

2. На пазара на стомана настъпи дефицит

В отговор на намаленото търсене металурзите бяха принудени да спрат доменните пещи и стоманотопилните агрегати и значително да намалят производството. Спирането на доменните пещи е изключително събитие за металурзите, тъй като за да бъдат отново въведени в експлоатация понякога са необходими огромни инвестиции от порядъка на милиони долари.

През първата половина на 2020 г. целият свят, с изключение на Китай, намали производството на стомана с 8%. А през втората половина на годината, когато страните постепенно започнаха да излизат от кризата, търсенето на валцовани продукти се възстанови, но производството не можа да реагира толкова бързо. Производството на стомана през втората половина на 2020 г. леко нарасна, но все пак не успя да достигне нивата отпреди карантината. Поради тази причина, на пазара се формира определен дефицит, когато купувачите се върнаха, а металурзите бавно започнаха да възобновяват производството, без да знаят какво да очакват от пандемията.

В същото време Китай увеличи производството на стомана с почти 10% през втората половина на 2020 г. в сравнение с първата половина на същата година. Китайското правителство стартира програми за подкрепа на инфраструктурни проекти и чрез мерки за фискално стимулиране подкрепи търсенето в реалния сектор. Също така, доста ефективните мерки за ограничаване на разпространението на коронавирус позволиха на производствения сектор в Китай да достигне нивата отпреди кризата в максимално кратки срокове и в максимално кратки срокове.

3. Глобалният пазар ще успее да се възстанови

Добрата новина за металурзите е, че търсенето на метали и суровини ще нараства. През 2021 г. според очакванията на World Steel Association пазарите на стомана ще се възстановят на фона на утихването на пандемията и стимулиращите мерки, насочени към икономически растеж. Според прогнозите на Асоциацията, потреблението на стомана в света ще нарасне с 4% - до 1,795 млрд. тона. Освен това обемите ще растат във всички региони, с изключение на Китай, където се очаква запазването на показателите от миналата година. Исторически през последното десетилетие темпът на растеж на търсенето на стомана беше 3%, а през 2020 г. той спадна с 2%. Ръстът в потреблението на стомана ще настъпи в страните, в които миналата година беше регистриран спад.

4. Цените на суровините и валцуваните продукти достигнаха максимални величини

До февруари 2021 г. цените на желязната руда и стомана на рулони достигнаха десетгодишен рекорд, докато цените на заготовките бяха малко под десетгодишния максимум. Според агенциите за анализ и прогнози, цената на желязната руда в Китай достигна 163 долара за тон, на горещо-валцуваните рулони при условията на FOB в Черно море - 700 долара за тон, а на заготовките - 541 долара за тон.

Подобно покачване на цените се дължеше на съвкупността от няколко фактора. Резкият спад на търсенето и на цените в началото на 2020 г. беше последван от също толкова бърз растеж през втората половина на годината. Металурзите не успяваха да отговорят на нарастващото търсене, което и доведе до структурен дефицит на пазара.

Ключовите централни банки в света - в САЩ, Европа, Япония и Китай - едновременно задействаха своите печатни машини, за да стимулират рестартирането на икономиките си. По време на пандемията те увеличиха балансите си, като изкупиха облигации и други активи и печатаха пари с 40% - до около 28 трилиона долара (баланси на централните банки), което е 29% от БВП на тези страни. Навлизането на такива пари на пазара създаде определени очаквания за инфлационен ръст. А най-доброто спасение от инфлацията са стоковите активи. Спадът на долара в сравнение с други валути по света също е положителен фактор за всички стокови пазари, включително този на стоманата и желязната руда.

Освен това, 8 %-то увеличение на потреблението на стомана в Китай нямаше как да не повлияе на световната индустрия. Китай заема повече от 55% от световното потребление на стомана, износът му на световния пазар намалява, което води до известен недостиг на стомана в световен мащаб.

И последната причина е факторът restocking или попълване на запасите. Още в края на 2019 г. индустрията достигна локалното „дъно”, когато цената на рулон стомана беше 380 долара при условията FOB Черно море. Много потребители, на фона на продължителния спад на цените, се опитаха да запазят минимален остатък. И когато всички имаха нужда от метал, металурзите не бяха готови за такова търсене.

Ценовите нива, които наблюдаваме днес, може да са исторически високи, но финансистите смятат, че навлизаме в своеобразен суровинен супер-цикъл. Това означава, че може би ни очаква дълъг период на по-висока инфлация и високи цени на суровините.

Друга тенденция в развитието на металургията през 2021 г. е високата ценова волатилност. Като се има предвид, че производителите на стомана вече са подписали договори за продажба на продукти, първата половина на годината ще бъде достатъчно стабилна. Производството ще изостава леко от търсенето, което ще нарасне още повече с развитието на програмите за ваксинация.

5. В Украйна потреблението на стомана ще расте

Карантината, през която преминаха украинците, беше лека версия на европейската. Това се отрази и на пазара на стомана. В Украйна потреблението на готов прокат през 2020 г. намаля само с 1% в сравнение с предходната година – до 4,6 милиона тона. Двигателят на потреблението на стоманени продукти през миналата година беше строителството, по-специално металоемките инфраструктурни проекти, което позволи обемите на потребление да се запазят на едно приемливо ниво.

Тази година очакваме потреблението на стомана да нарасне с 3% до 4,7 милиона тона. Потреблението ще продължи да расте във всички групи продукти, свързани със строителната стомана. По-специално, според нашите прогнози, потреблението на арматура през 2021 г. ще се увеличи с 8% в сравнение с 2020 г. - до 950 хил. тона, на фасонен прокат – с 4%, до 340 хил. тона, стомана с полимерно покритие – с 2% до 380 хиляди тона, горещо-валцувана стомана - с 1%, до 875 хиляди тона, студено-валцувани продукти – с 11%, до 340 хиляди тона.

Високите цени на суровините (желязна руда, стомана, селскостопански продукти) ще донесат печалба в чуждестранна валута на Украйна, която в крайна сметка ще бъде конвертирана или в потребление, или в инвестиционно търсене. Всичко това ще поддържа украинската икономика на фона на благоприятната ситуация на експортните пазари.