История на увеселителните влакчета
Трудно е да се повярва, но историята на увеселителните влакчета (от руски ез. „американские горки”- букв. „американска пързалка”) , или, известни още като „руска пързалка” и „влакчета на ужасите” (screaming machines) започва още преди около 300 години в Русия.
Първоначално тези увеселителни атракциони представлявали изкуствени хълмове-пързалки, покрити с лед през зимата. Ъгълът на склона бил приблизително 50 градуса. В близост до пързалката се изграждали кули, по които любителите на силни преживявания се изкачвали с шейните си, след което се спускали надолу по ледената пързалка. Височината на кулите достигала 20 метра, а дължината на заледения склон – около 180 метра.
След като посещава подобни развлекателни атракциони в Санкт-Петербург, Екатерина Велика става тяхна пламенна почитателка, и дори заповядва да построят за нея в царската ѝ резиденция летен вариант на тези пързалки.
Вместо тяхната ледена версия била изградена дървена рампа под ъгъл, а вместо с шейни по рампата се спускали с колички на колелца, които се движели по специални улеи.
Френските туристи – предприемачи, посетили Русия през XIX век, до такава степен се запалват по идеята за тези атракции, че след завръщането си у дома във Франция, създават собствена версия на руските пързалки (Les Montagnes Russes) с колички, придвижващи се по направляващи улеи. С времето тези пързалки все повече се променяли и усъвършенствали, привличайки все по-голям брой почитатели.
Докато в Европа тези „влакчета” се използвали за развлечение, в Съединените Американски Щати подходили по-прагматично към тях. В края на XVIII век в Пенсилвания, в градчето Съмит Хил били открити залежи от каменни въглища. За да издигнат въглищата от недрата на мините до повърхността, решават да използват подобни конструкции. През 30-те години на XIX век е открита „гравитационната”релсова линия, по която въглищата само за половин час били транспортирани от върха на хълма до складовете. Все пак, обаче, за да качат въглищата нагоре до хълма, се налагало както и преди да използват мулета, на които били необходими четири часа, за да превозят товара, бавно изкачвайки стръмния хълм.
Но не след дълго време релсовата линия се превърнала в място за неделни посещения от знатните граждани, които били готови да заплатят 50 цента, за да изпитат удоволствието от шеметното спускане и да изпитат тръпката от опасността. Постепенно това се превръща в любимо развлечение и за туристите. В крайна сметка, линията била използвана за транспортиране на въглища само в сутрешните часове, а през останалото време тя станала предпочитано място за любителите на силни усещания. Някъде в средата на XIX век бил разработен задържащ зъбен механизъм, който позволявал вагончетата да се издигат до върха на хълма. Сега вече мулетата можели да си отпочинат.
Строителство на увеселителни паркове (влакчета на ужасите)
Увеселителните влакчета се превръщат в комерсиална атракция в края на XIX век благодарение на Адна Томпсън Ламаркус (LaMarcus Adna Thompson), изобретател и бизнесмен от Охайо. В САЩ първите релсови пързалки, служещи за развлечение Switchback, се появили през 1881 година в Кони Айлънд (Бруклин, Ню-Йорк). През 1927 година на тяхно място пак там за сумата от $175 000 бил построен атракциона «Циклон» (Cyclone). Билетът за тази атракция струвал 25 цента, като за един час можело да спуснат 1400 човека.
Но, както е известно, по пързалката на живота има не само възходи, но и падения. По време на Голямата депресия множество атракциони из цяла Америка срещат своя тъжен край. Някои били съборени с булдозери, други просто покрити от ръжда се рушели в продължение на десетилетия. Спасението дошло благодарение на постепенния икономически възход в страната и желанието на хората да харчат пари за развлечения. През 1959 година в първия Дисниленд са пуснати увеселителни влакчета с названието „Маттерхорн” (Matterhorn). Именно това е първият атракцион, изработен от тръбна стомана, с полиамидно покритие на колелата на вагоните. Тези иновации завинаги променят атракционите. През 70-те години на XX век Рон Тумър (Ron Toomer) става главен дизайнер на американските увеселителни влакчета от тръбна стомана. Той посвещава 30 години от живота си на конструирането на „влакчета на ужастите” и поставя все нови и нови рекорди, създавайки най-бързите, най-високите и „най-лудите” увеселителни атракциони.
Но дори и днес развлекателната индустрия не стои на едно място, с помощта на най-модерните технологии увеселителните влакчета стават все по-вълнуващи, но заедно с това и не по-малко надеждни. Бъдещето принадлежи на електромагнитните технологии, които ще позволят вагончетата да се движат на магнитни възглавници без шум и грохот.
Конструкция на увеселителните влакчета
„Влакчетата на ужасите” се класифицират според използвания материал при тяхната изработка. Съществуват две големи групи увеселителни влакчета – от дърво и от стомана. Дървените масивни конструкции под формата на естакади се изработват от ела или бор и се обработват със специално предпазващо покритие, което удължава експлоатационния срок на дървения материал. Местата, подложени на повишено натоварване, и тези на сглобките се облицоват със стоманени листове. Все по-често дървените атракциони биват замествани от стоманени, които са по-надеждни и по-издръжливи.
Как функционират увеселителните влакчета?
Цялата конструкция е доста проста. Пътечките, по които се спускат вагончетата, се поддържат от масивни стоманени тръбни опори. Към правоъгълна куха стоманена греда се прикрепят стоманени опори под формата на заварени кръгли стоманени тръби, на които се държат релсите и вагончетата. След като основната конструкция бива сглобена, веднага се прокарват електроинсталацията, пързалката се боядисва, мястото наоколо се облагородява, монтира се платформата за слизане.
Всички материали, използвани в строителството на увеселителните паркове, трябва да отговарят на стандартите и определените в тях изисквания за якост и безопасност. За кабините на вагончетата се използват щамповани детайли от алуминий или стъклено влакно. Износоустойчивият полиуретан е незаменим материал за основата на колелата, т.к. при движение на вагончетата не вдигат много шум.
Готовият вече атракцион се пуска в тестов режим. На етапа на пробните обиколки във вагончетата вместо хора се возят чували с пясък. Иска ни се да вярваме, че и те също изпитват удоволствие от това. И чак след като успешно завършат множеството тестови пускания, влакчетата на ужасите оживяват от виковете на възторг и щастие на истинските любители на екстремните преживявания.
Някои любопитни факти за увеселителните влакчета:
Kingda Ka – най-високото увеселително влакче в света
Намира се в САЩ, щата Ню-Джърси, град Джаксън и е част от развлекателния парк Six Flags Great Adventure. Любителите на екстремни преживявания могат да изпитат адреналина от шеметното спускане (влакчето ускорява до 205 км в час за 3,5 секунди) от стряскащата височина от 140 метра под ъгъл 90 градуса. Този атракцион не е за хора със слаби нерви.
Formula Rossa – най-бързите увеселителни влакчета в света
Намират се в Абу-Даби в развлекателния парк Ферари-Уърлд. Тези влакчета достигат максималната скорост от 240 километра в час за 4,9 секунди. Максималната височина на атракциона е 52 метра. Това ще ви даде възможност да се почувствате като във Ферари, тъй като усещанията и натоварванията са напълно сравними с тези, които изпитват пилотите от Formula 1.
Steel Dragon – най-дългите влакчета на ужасите
Атракционът е разположен в парка Nagashima Spa Land в Япония. Посетителите могат да изпитат удоволствието от екстремните спускания в продължение на 4 минути, изминавайки разстоянието от 2,4 километра. Със сигурност ще имате време да си направите селфи, ако разбира се не ви прилошее преди това.
Leap-the-Dips – старите дървени влакчета
Този развлекателен парк, намиращ се в Алтуна, щата Пенсилвания, САЩ, е един от най-старите атракциони в света, построен е през далечната 1902 година. Дори само мисълта за това, може да поопъне нервите ви, докато се спускате с влакчетата. Цели 117 години след построяването на този атракцион, вие имате възможност да усетите адреналина от спускането по тези леко паянтови дървени конструкции със скоростта от 16 километра в час, при това забележете, без предпазни колани и предпазни облегалки за глава. Преди такова едно пътуване не е лошо любителите на екстремни преживявания да си направят застраховка живот. Макар че, разбира се, там е направено всичко за безопасността при спускане. При тези влакчета се използва силата на страничното триене, за да може вагончетата да се задържат на релсовия път.
Съвременните увеселителни влакчета стават все по-високи, по-стръмни и бързи. В търсене на силни усещания ние сме готови да заплатим пари и да крещим от страх и удоволствие. Което навежда на мисълта, че от техническа гледна точка влакчетата на ужасите все повече ще бъдат усъвършенствани, предлагайки ни все по-силни усещания и повече адреналин.